Усмивка на детството

Понякога, като си мисля, че имам всичко и че съм щастлива, изведнъж забелязвам, че нямам нищо на света — освен теб, роден дом, място света светих, което не съществува вече на света.
Един-единствен път става всичко на тоя свят и ти само веднъж беше наша, бащина къща.
Няма такъв откъслек от живота, в който да не витае сладкия ти образ, няма такава екзотична и далечна страна, сред която не би се появила ти, в отечеството ми.